Има много причини за тежката и деликатна ситуация, в която ЦСКА изпадна в първенството. Като че ли най-съществената от тях, за да не се получават нещата така както се иска на всички в клуба, е, че не се предприеха задължителните промени откъм към играчи през лятната пауза.
Защото още миналия сезон естетите и феновете на ЦСКА бяха меко казано възмутени от поведението на голям брой от футболистите, които не знаеха къде са попаднали и оставането им в отбора бе недопустимо и сериозна грешка.
Не може един човек, който не знае какво означава за нашия футбол ЦСКА, да е част от ЦСКА и да излиза така, че играе срещу отбора. Тези обаче, които са в управлението, знаят какво е ЦСКА и трябваше да се освободят от въпросните футболисти, които очевидно не стават за ЦСКА, колкото и да не бе лесно да се направи.
Така че вината не трябва да се прехвърля само на Томислав Стипич, след като има дефицит на играчи, които стават за ЦСКА и които отговарят на името и амбициите на клуба, и дават гаранции, че могат да му донесат нова слава.?
Ако приемем обаче, че ЦСКА стигна дъното и допуснем, че няма да копае по-надолу, е редно да очакваме постепенно да изплува нагоре, като в това изплуване решаваща роля може да има новият им треньор, а и с интерес ще се следи представянето на кадрите на ЦСКА, особено на най-младите, и на другите надеждни изпълнители.
Така че към вече утвърдените Християн Петров и Иван Турицов, и към Станислав Шопов и Иван Тасев, следва да прибавим Петко Панайотов, Георги Чорбаджийски, Юлиан Илиев и Йоан Борносузов. Последните четирима притежават безспорни качества и към тях трябва да бъде проявено търпение и доверие, за да се развиват и да са полезни на отбора.
Те се набиваха в очи в тези първи кръгове, но ще бъде важно опитните футболисти да ги подкрепят, да ги вкарат в пътя и да им помагат да започнат подобаващо кариерата си с екипа на най-титулувания клуб.
В случая обаче остава впечатление, че много от настоящите играчи в ЦСКА не могат да помогнат на тези перспективни момчета, а още по-малко пък ще бъде честно да прехвърляме целия товар върху младите, колкото и да са мотивирани да сбъднат мечтите си.
Но предвид това, че се очаква да дойдат свежи и стойности попълнения, ситуацията може да се промени.
С тази комплицирана ситуация ще трябва да се справя и назначения за наставник Александър Томаш, и въпреки че ще му бъдат осигурени нови играчи, той ще започне с настоящите такива. Със сигурност обаче предвид принципите, които Томаш отстоява и футболната му философия, тези, които не отговарят на неговите очаквания, на часа ще бъдат отпратени, след като Сашо има усета да преценява кои са некадърни и кои няма да му свършат работа.
Иначе Томаш е показал, че във всички клубове, в които е работил, може да гради от нулата. ЦСКА обаче е съвсем различен и той го знае добре, така че дано да е преценил правилно силите и възможностите си, тъй като в ЦСКА никой не чака.
В ЦСКА треньорът или става велик, или се сгромолясва и отстъпва мястото си на друг, след като не е успял да се справи с високите цели и очакванията към него.
Относно Томаш може да се твърди, че има влияние върху поведението на играчите, но много от тези в ЦСКА в момента са изчерпани емоционално и поради тази причина специалистът поема огромен риск. Защото Спартак Варна е едно, а сега отива на съвсем друго място – първо, идва в най-великия отбор, и второ, този отбор сега се е сринал в бездната, и излизането от нея е наложително, но и изключително трудна задача.
На първо време от Томаш се очаква да направи първата крачка към подобрение на играта и резултатите, за да покажат играчите на ЦСКА, че катаклизмът е зад гърба им.
Реакция на ЦСКА с новия треньор би трябвало да има още в днешния двубой с Ботев Пловдив, но цялата отговорност в бъдеще трябва да носят играчите, които са длъжници на „армейската“ общност, и всеки е задължен да се бори за мястото си и да доказва, че червения екип не му ?тежи“.
