Председателят на зоналния съвет на БФС, Антони Здравков, даде ексклузивно интервю за сайта www.liboer.top. Той коментира двата мача на националния ни тим срещу съставите на Беларус и Северна Ирландия от Лигата на нациите.
Специалистът акцентира върху видимо повишения професионализъм и себераздаване след идването на Илиан Илиев, под чието ръководство все още ?лъвовете“ нямат загуба. Той сподели и своето мнение за изявите на младежката ни гарнитура.
Здравейте, господин Здравков! Националният тим спечели 4 точки от първите си два мача в Лигата на нациите. Какво Ви е мнението за срещите със Северна Ирландия и Беларус?
– Мнението ми е, че направихме две перфектни първи полувремена. Буквално перфектни. В единия случай отбелязахме гол, в другия – не успяхме. През вторите части личеше напрежение, което обаче беше нормално с оглед на преследването на задължителна победа срещу Северна Ирландия. От друга страна, с оглед на резултатите в последно време, е трудно да се говори за задължителност. При Илиан Илиев обаче си личи една промяна в играта и манталитета на футболистите, така че донякъде може да съжаляваме, че не спечелихме и двата мача.
Не допуснахме гол и в двата мача. Това ли е ключът за отбор като нашия?
– Да, разбира се. За всеки един отбор, дори и за Аржентина и Франция да говорим, защитата е от основно значение. В международния футбол е важно да си много здрав в отбрана. Когато си изряден там, то се изисква много по-малко в атака, за да се печелят мачове. На първо място винаги е защитата. Не да се браним като опълченци, а по-скоро да сме цялостно стабилни.
И в двата мача се видя голямо раздаване от всеки един играч. Това ли е нещото, което всеки почитател иска да види?
– Според мен това е почеркът на Илиан Илиев в Черно море. Там всеки се раздава максимално, винаги се търси бързо да се върне топката. Неговото влияние върху подобрението в нашия тим е осезаемо. От това, което съм гледал и от Черно море, философията е същата, просто мащабите са различни, когато си в националния тим. За мен това е разковничето.
Илиан Илиев ли е най-голямото оръжие за националния ни тим?
– Не бих казал, защото няма футболисти без треньор и треньор без футболисти. Такова нещо в световния футбол и до ден днешен не е виждано! Смятам, че от това, което виждам, колективът е на много добро ниво. Бях заедно с тима и в Словения за една от контролите преди няколко месеца. Отношенията треньор-футболисти са изключително близки, като разбира се, има и необходимата дистанция и уважение. Когато има колектив, то е нормално да видим и повече задружност на терена.
Ще смъкне ли тази победа напрежението в отбора, за да видим още по-силни и уверени игри?
– В следващите мачове искам да видя поне в 70% от времето на дуелите игровото лице, което видяхме в първите полувремена от тези две срещи. Тогава съвсем напрежението ще изчезне, защото самите футболисти ще усетят, че играта върви, че даже да сбъркат, има кой да им помогне. Това е ключът, а не толкова да се мисли дали ще победиш, или не, защото така няма да се получат нещата. Важно е да усещаш, че имаш колеги около теб, които са готови на всичко, както и ти за тях. Няма да има такова напрежение, въпросът е то да не се наслоява върху отбора отвън. Сега сме първи, но не трябва нищо да е на всяка цена.
Оптимист ли сте, че с време, постоянство и работа този тим ще вдигне нивото още?
– Познавам Илиан още откакто беше футболист, а след това и като треньори се познаваме, така че в постоянството му не се и съмнявам. Трябва да изискваме необходимото постоянство от играчите. Те са осъзнали това, на свой ред. Професионализмът няма как да се инжектира, ако самите играчи го нямат изначално. В момента всички момчета показват, че мислят професионално и това е радващо.
Още един радващ момент – пълният стадион в Пловдив. Трябва ли да продължи тенденцията да бъдат играни мачовете на ?Колежа“?
– Аз за тенденция не мога да говоря, но българският фен на футбола е зажаднял за успехи. Въпреки всички критики, всеки иска да види победа, за да има радост. Независимо от кой град идва почитателят, всички виждаха, че има някакъв напредък. Да, грешките са неизменна част, но от мач на мач се показваше израстване. Без значение къде щеше да е двубоят – в София, Пловдив, Варна, хората щяха да дойдат, защото се усещаше, че има живец в играта на нашите момчета.
Българският фен показа, че е жив. Друго е и когато се играе на чисто нов стадион, който е без писта. Феновете са точно над главата ти и това дава друг заряд. Не непременно винаги той ще е позитивен, но в общия случай той действа стимулиращо.
Какъв е призивът Ви към българския фен на футбола?
Не виждам причина да не бъде подкрепен националният тим. Надявам се и играчите да ни радват, за да има винаги хора. Не винаги успяваш да спечелиш, при нас имаше и доста загуби. Сега сме в серия от мачове без поражение, спечелихме и важна победа, което дава увереност на всички. Призовавам ги да стискат палци на нашия отбор.
Да погледнем и към младежкото звено, където останахме без шансове за класиране. Може ли обаче да отчетем още една задоволителна квалификационна кампания, въпреки тежките съперници в групата?
– Аз определено смятам, че се представихме на ниво, като дори ни изненадаха с победата в Полша. Това е много сериозен тим, видя се и онзи ден, като техният футбол бележи много сериозно развитие. След 1:0 бях почти сигурен, че ще победим, но поляците показаха друго лице през втората част и това доведе до поражението. Всеки играч обаче се раздаде и имаше голямо желание за победа във всеки дуел.
Виждаме, че доста момчета се вляха в мъжкия национален тим през последните години. Очаквате ли тази тенденция да продължи?
– Това е естественият път на развитие, да се качиш от юноши, през младежи до мъже. Ще се върна към един от предишните Ви въпроси обаче – без професионализъм, треньорите са безпомощни.
Виждате ли в този набор необходимия професионализъм?
– Има го. Тези, които познавам лично, със сигурност искат да играят футбол на добро ниво. В останалите също ми изглежда видимо. Важно е с какво желание работят в клубните си тимове. Не трябва да се отказват, ако в даден мач не бъде пуснат като титуляр. Трябва да работят всеки ден, за да докажат на треньорите си, че имат място в стартовия тим и веднъж стигнали до там, да не изпускат своето място.
За финал, господин Здравков – какво Ви е пожеланието за всички национални гарнитури?
– Сега предстоят квалификации на юношите, които да се опитат да се класират към елитната група на пресявките, откъдето да се търси място на европейско първенство. Пожелавам на младежите да се представят достойно в оставащите мачове, включително и да се опитат да победят Германия. На мъжете пък пожелавам пълен успех, защото се нуждаем от класиране на мъжкия тим на голям форум.