Странен е начинът, по който Густаво Араголаса прави състава на Берое. В началото на сезона той пускаше като титуляри по трима-четирима беройци и отборът взе 13 точки след първите шест мача. Вярно е, че тогава в отбора бяха и Симеон Мечев и Дамян Йорданов, които вече са в други клубове, но нали и в момента в разширения състав на Берое има все още заралийски момчета.

В последните два мача наставникът излезе срещу Лудогорец с девет чужденци, а срещу ЦСКА с десет. Разбира се, това не означава, че решението на Густаво е причина за големите с цифрово изражение загуби, но поведението му вече става подозрително.

Ако продължава така, излиза, че в началото е искал да се хареса на компетентната публика на Берое, като пуска юноши на клуба. И постепенно започва да залага масово на легионерите, които са привлечени от него и шефа през лятото. В това няма да има нищо лошо, ако са по-добри от местните играчи, ако има резултати и феновете са доволни. В последно време обаче липсва всяко едно от трите неща.

На първо четене например аз поне не виждам някой от чуждите полузащитници да превъзхожда Божидар Пенчев. Напротив, Божо дори не отстъпва на никой от пришълците по качества, но въпреки това срещу разградчани и армейците влезе като резерва. Същото се получи и в някои от предните срещи на тима.

При положение обаче че подходът на Араголаса към играча остане същия, съществуват реални предпоставки той да унижощи най-талантливия кадър на Берое, излязъл от школата през последните години. Играч, който е основна фигура в младежкия национален тим.

Очевидно е, че Божо Пенчев, с оглед на неговите конукренти в средата на терена, не става за резерва или за помощен футболист. Той не трябва да излиза от титулярния състав, за да развива дарбата си в правилната посока и да направи следващата важна крачка – да попадне в полезрението на селекционера на А националния отбор.