Тимът на Ботев изпраща един провален сезон, тъй като след третото място миналата година очакванията към този велик клуб бяха големи. Ако не да повтори бронзовите медали, то поне да се нареди сред най-добрите шест отбора, което щеше да е адекватно на отборния потенциал, на бюджета и не на последно място на успешните традиции, славната история и огромната маса неповторими фенове.

Феновете. Да, именно тези верни и отдадени фенове на Ботев бяха съсипани от всички, които играха и ръководиха Ботев през това първенство. Играчи, треньори, шефове. Абсолютно никой от тях не беше на нивото на привържениците на „канарчетата“, което традиционно бе високо.

Сега дали „жълто-черните“ ще завършат десети или девети, няма никакво значение. Дори и да спечелят шестте си мача в плейофите от втората четворка, пак нищо няма да се промени. Горчилката остава, обидата – също. Остава за тези, които отделят от залъка си, за да следват на всеки стадион своя любим тим.

Клуб, за който са играли имена като Динко Дерменджиев, Виден Апостолов, Георги Попов, Петър Зехтински, Георги Славков, Костадин Костадинов, Атанас Пашев и много други. Клуб, който е олицетворение едновременно на атакуващ, романтичен, резултатен и печеливш футбол.

Ботев винаги е бил свързван с такава игра и феновете си, но в момента обаче са останали само феновете, които всъщност винаги са били и ще бъдат богатство за клуба. Така че футболисти и ръководители да си направят изводи и да си извадят поуки след фиаското през този сезон, и да си зададат въпроса дали могат да променят нещо, за да не повтарят срама.

Ако не знаят как или възможностите им са несъизмерими с величието на Ботев, да дадат шанс на други да водят отбора в правилната посока. Защото те трябва да са наясно, че името Ботев, харизмата Ботев и феновете на Ботев не приемат повече извинения.