Отдавна отминаха времената, в които българският национален отбор по футбол обединяваше хората. Отдавна отминаха и времента, в които родният запалянко чакаше с притаен дъх и с нетърпение поредния мач, който да събере на „Васил Левски“ 30-40 000 привърженици. Отдавна, за съжаление, отминаха и времената, в които някой се притесняваше да играе срещу родните трикольори.

Вчера непретенциозният състав на Литва ни вкара цели 4 гола на Националния стадион, но само 2 бяха признати. За повече от 90 минути футбол играчите на сърбина Младен Кръстаич имаха точно 4 точни удара. За пореден път стана ясно и на най-малките деца, че няма по-добро отражение на държавата от футбола ни.

Когато квалификационната група бе изтеглена, тя бе определена като поносима. Колко далеч сме били от истината. В 6 официални мача, България има общо 3 отбелязани и 10 допуснати гола. Успяхме да направим равен като домакини на Сърбия и като гости на Литва. Всичко друго е загуби. До края на поредния ЦИКЪЛ остават гостуване на същите тези сърби и домакинство на Унгария. Не знам какви гръмотевици и какви мълнии трябва да паднат от небето, за да спечелим и точка от тези два двубоя.

Ако всичко протече нормално и не спечелим нито един от въпросните два мача, то България ще изравни 64-годишен антирекорд. Ще трябва да се върнем към далечната 1959 г., когато се играят квалификациите за първото по рода си европейско първенство. Тогава квалификациите не са групи, а с директни елиминации. Жребият ни праща Югославия, като губим визитата с 2:0, а в София завършваме 1:1. Това е първият и последен случай до този момент, в който България напуска квалификации за голям футболен форум без да запише нито една победа. Страната ни никога не е приключвала европресявки без победа и в този им формат!

Хората са го казали – рекордите съществуват, за да бъдат подобрявани! Дерзайте, момчета!