Треньорът на Лудогорец Георги Дерменджиев може да пренапише историята през пролетния полусезон в родния ни елит. Ако 69-годишният специалист донесе на разградските орли 13-ата им поредна рекордна титла, той ще запише едно уникално постижение и ще изравни други две такива.
При положение че разградчани се задържат на върха и след този сезон, Дерменджиев ще се изкачи на второто място в класацията на треньорите с най-много титли и ще оглави еднолично тази на треньорите, които са ставали най-много пъти шампион с провинциален клуб. Освен това Лудогорец ще заеме и второто място по поредни титли в Европа.
Поглежда към четвъртата
До този момент Георги Дерменджиев е направил Лудогорец шампион три пъти, и то в три поредни години. Същото е постигнал с тима и Ивайло Петев, който донесе първите две титли на клуба в историята му, а миналото лято добави и третата си.
Три пъти шампиони като треньори са били също Иван Радоев с Левски, Димитър Пенев с ЦСКА и Димитър Димитров-Херо, който е ликувал по веднъж с Литекс, Левски и Лудогорец.
Пред Дерменджиев на този етап са четирима наставници, които са ставали шампиони по четири пъти. Манол Манолов и Аспарух Никодимов са го направили с ЦСКА, Васил Методиев-Шпайдела е триумфирал един път с Локомотив София и три пъти с Левски, а Георги Василев-Гочето – по веднъж с Етър и ЦСКА и два пъти с Левски. Недостижим в подреждането изглежда Крум Милев, който е спечелил шампионската титла 11 пъти с ЦСКА.
Ако всичко се развие успешно за Лудогорец и напролет, Дерменджиев ще се изкачи на второто място в класацията, като се превърне в петия треньор с четири титли, и ще излезе сам начело в тази за най-много златни отличия с тим от провинцията, в която засега дели първото място с Петев.
Няма друг в Лудогорец като него
Дали след няколко месеца Дерменджиев ще се покрие с още слава, предстои да видим, но ако има вече нещо сигурно, това е, че той безспорно е най-успешния треньор на Лудогорец. В спора му с Петев натежават успехите на международната сцена, след като Дерменджиев единствен досега е класирал и водил Лудогорец в групите на Шампионска лига. При това два пъти.
При първото си участие в най-комерсиалния турнир Лудогорец се превърна и в единствения засега българския клуб, който е спечелил победа в групите – срещу Базел. Тогава разградчани направиха и престижно равенство с Ливърпул – 2:2 в София. При второто си участие пък Лудогорец записа три равенства, две срещу Базел и едно като гост на терена на гранда Пари Сен Жермен – 2:2.
13-ата титла за Лудогорец би означавала също, че тимът ще се изравни с Розенборг и БАТЕ Борисов в европейската класация на отборите с най-много поредни титли. Норвежците регистрират това постижение в периода 1992/2004, а беларусите – през 2006/2018.
Рекордът засега се държи от латвийския Сконто Рига, който е 14 пъти шампион от 1991 до 2004 година, както и от Линкълн Ред Импс. Този отбор е над върха в Гибралтар в периода 2003/2016.
Зад Лудогорец вече са останали Динамо Загреб с 11 поредни титли, Динамо Берлин, Динамо Тбилиси, Пюник Ереван и Шериф Тираспол – с по 10, и Ювентус и Селтик – с по 9.
Как чичо Митко стана успял
Георги Дерменджиев или както някои го наричат галено чичо Митко чака дълго, докато се легитимира като треньор, но когато преди около 10 години Лудогорец го покани, той сграбчи шанса си и не го изпусна. Това се случи на 31 юли 2014 година, след като Стойчо Стоев бе уволнен и от негов помощник Дерменджиев се превърна в негов наследник.
Впоследствие Георги Дерменджиев стана и успял треньор, основно с тънкия си и специфичен подход към играчите. Той успяваше да придава вярната настройка на своите подопечни и да извлича с лекота максимума от всеки един от тях. А при възникване на сложни ситуации след неубедителни резултати, Дерменджиев демонстрираше и качества на психолог, за да не допуска спортно-технически сривове.
Неговите успешни методи и работа му помогнаха да изгради треньорско име и след като напусна ?Хювефарма Арена“ името вече работеше за него. Неслучайно той води Левски и националния отбор на България, но неговият Лудогорец никога не остана невъзможна опция за него.
Завръщането бе неизбежно и се случи след 6 години, когато през миналата есен Лудогорец потърси своя стратег, за да го извади от деликатна ситуация и да запази шансовете му за нова титла. Само за малко повече от месец и половина чичо Митко сякаш успя с вълшебна пръчка да преобрази разградчани и от отбор, който бе застрашен да се прости с титлата и да напусне Лига на конференциите, Лудогорец вече зависи само от себе си в битката за златото и ще посрещне пролетта на европейския терен.
