ЦСКА е първи с оставащи два мача до края на първенството. А помните ли къде беше преди една година? Връщаме лентата с 12 месеца и заварваме един отбор в насипно състояние. Загубил с 0:5 от Лудогорец, докарал си срам и на финала за Купата на България срещу Левски (0:1), където за 90 минути не създаде абсолютно нищо смислено пред претъпкания Национален стадион.
Точно преди една година ЦСКА подписа с петима сърби – Саша Илич, Величко Капланович, Милорад Пекович, Дарко Обрадович и Слободан Милинкович. Към този момент в редиците на „червените“ цареше тотален хаос и мнозина приеха новодошлите за поредния жертвен агнец, който след няма и три-четири месеца щеше да напусне безславно Борисовата градина. Предположенията не бяха и лишени от логика – последните години ЦСКА сменяше треньорите си като носни кърпи. Организираните привърженици бяха обявили бойкот, беше се заговорило и за расизъм покрай тъмнокожия помощник на Алън Пардю. Положението въобще не беше завидно.
Мина време и малко по малко ЦСКА взе да си стъпва на краката. Шокът срещу Сейнт Патрикс (0:1) беше поправен при гостуването (2:0), а няколко минути разделиха 31-кратния шампион от чудо срещу Базел (1:0, 0:2), който стигна до полуфиналите в Лигата на конференциите. Кръг след кръг Саша Илич водеше „армейците“ към първото място, на което след това се и циментира. Критиките обаче бяха непрестанни – правел ненужно много ротации, печелел с късмет, футболът бил грозен и дефанзивен. Излишно е да коментираме как БФС нареди програмата на ЦСКА, който трябваше да гостува в поредни мачове през три дни на редица недрожелюбни стадиони, на които по презумпция се губят точки.
Илич обаче успя да спечели всяка една от визитите през есента и с това доказа, че не става въпрос за късмет, а за футболно майсторство. Няколко мача се печелят с късмет, но когоато става въпрос за рекордните 11 поредни спечелени гостувания… дори най-големите критици замлъкнаха. В един момент дори се появи „ферма“ от фалшиви профили, която бълваше негативни коментари и безпочвени критики към Сале под всяка публикация на ЦСКА във Facebook.
Но как го прави? Най-голямата победа е, че Илич успя да сплоти колектива. Отборът вече е едно цяло. Няма ги групичките на говорещите португалски, френски, български и тн. След всяка победа се пеят песни как „Назон е под пара“, „Линдсет ги наказа“ и прочие. Резервите влизат надъхани да се докажат и съвсем често именно те носят победите в Борисовата градина. Няма друг отбор в лигата, който да разчита толкова много на своята резервна скамейка. За футболисти като Браян Морено стана марка да бележат в края на мачовете, като истински скрит джокер. За статичните положения се изговори много. Сръбският специалист изцежда до последно всеки елемент, от който ЦСКА би могъл да вземе превес в мачовете.
Не на последно място, Сале върна шампионския манталитет в съблекалнята. В своето ДНК той е победител. Успя да го пренесе и в Борисовата градина, където за първи път от 15 години се открива огромен шанс за атака на титлата. Всичко зависи от тези играчи. Те имат 180 минути на разположение да влязат в историята, като трофеят би могъл да се окаже и преломен момент в българския футбол за тотална разруха на статуквото.
