„Илиан Илиев ще избира системата и футболистите. Той има нашата пълна подкрепа като федерация. Очакваме от него да постигне резултатите, които цялата България мечтае.“
Край на цитата. Това каза многоуважаваният технически директор на футболната ни централа Георги Иванов на пресконференцията за представянето на новия национален селекционер. Това се случи миналата сряда, на 1 ноември. Точно 5 дни бяха нужни на онези в Бояна, за да покажат истинската си подкрепа към старши треньора на Черно море. За всеки треньор е чест и мечта да застане начело на представителния отбор на своята държава. Дори и тук… Илиан е бивш национал, знае много добре цената, която се плаща, за да стигнеш до 20-ата най-добри в страната.
Благодарение на новите му работодатели Илиан Илиев ще дебютира начело на българския национален отбор на празни трибуни! Това, ако не е подкрепа, здраве му кажи! Идваш да гасиш пожара, но сградата е изгоряла. Останали са само руини. Тя е негодна за живеене. Трябва да се срине до основи и да се започне наново. И вместо да получиш помощ да излезеш от падащите покриви и рушащи се стени, подпалвачите те пръскат с бензин.
Нещо подобно се случва и в БФС. Илиан Илиев бе най-логичният избор, но едва ли има трезвомислещ българин, който да не си е казал: „Защо му е на Илиан да се захваща с тези?„. Черно море прави най-силния си сезон от много време, за момента е в зона Европа и по средата на сезона треньорът решава да съвместява постоянната си работа с тази на жертвено агне.
По дяволите, и на малките деца им е ясно, че България отдавна не произвежда футболисти. Защо му беше на г-н Илиев да си плюе на името и реномето, само можем да гадаем. Той си знае.
Днес в сградата на БФС влезе поп. Изписа се, че било да освети против уроки. Аз обаче, изпитвам сериозни съмнения. Божият служител най-вероятно е бил извикан, за да затвори завинаги очите на трупа на българския футбол, който всички ние позволихме да бъде изнасилен и захвърлен на бунището.
Затова сметнете хубаво къде ще сте и какво точно ще правите на 16-и ноември. Пловдив е в центъра на България. Изборът е прост – продължаваме безкрайното падане по склона или правим опит да се хванем за някое клонче…
