Днешният ден винаги е тъжен за феновете на Ботев Пловдив, тъй като е свързан със смъртта на една огромна легенда за клуба – Георги Славков. Знаменитият играч си отиде от този свят на 21 януари 2014-та и днес отбелязваме 10 години от кончината му.
Бенкса, както бе известен Славков във футболните среди, си отиде без време и едва на 55 години, покосен от масивен инфаркт в близост до центъра на Пловдив, след като малко по-рано работният му ден на базата на ?жълто-черните“ в Коматево бе приключил.
За родния футбол и Ботев Пловдив Георги Славков ще остане като майстор на гола и паса, като играч с неповторим футболен интелект и като футболист, който превръщаше играта в спектакъл. Ако трябва обаче най-точно да бъде описан Славков, мога да потвърдя за по-младите поколения, че той беше от онези играчи, заради които публиката ходи на стадиона, а малките хукват подир топката.
Неслучайно, когато научи за смъртта му, Христо Стоичков се разплака и призна, че заради Георги Славков е тръгнал по стадионите.
Георги Славков започва да играе футбол в родния си Стамболийски, но след като влиза в Спортното училище в Пловдив, става част от Ботев Пловдив. На 18 години той дебютира за мъжете, след като преди това прави чудеса в държавното първенство на юношите старша възраст. Жоро извежда Ботев до титлата, а част от онази страхотна атака на младите ?канарчета“ са и двама играчи, които впоследствие също ще се превърнат в големи имена за Ботев – Костадин Костадинов и Митко Аргиров.
Най-силният сезон на Славков е този през 1980/1981, когато става голмайстор на първенството с 31 гола и печели ?Златната обувка“ на Франс Футбол. В същия сезон завършва трети с Ботев в А група и вдига Купата на България, тогава известна като Купата на съветската армия.
Месеци по-късно Жоро блести за Ботев и в епичните два европейски мача с гранда Барселона. Славков бележи и двата гола за своите – при 1:4 на ?Камп ноу“ и при страхотната победа с 1:0 в реванша под тепетата, когато е точен с великолепно изпълнение от фаул – негова запазена марка.
Близо година по-късно Славков най-после приема офертата на ЦСКА, след като преди две години вече е играл малко за армейците като войник и е спечелил титлата. При втория си престой на ?Армията“ той става шампион за втори път и печели две Купи на България.
В памет на Георги Славков Nostrabet потърси легендарното дясно крило на Ботев Костадин Костадинов, който се върна към спомени с него.
?Георги бе една година по-голям от мен, но много искаше да влезе в Спортното училище в Пловдив и за да сбъдне това свое желание, се наложи да повтаря девети клас. Така станахме съученици в Спортното и заедно в един клас завършихме средното си образование“, върна се назад във времето Костадинов.
?Рамо до рамо бяхме с Георги и в старшата на Ботев, заедно станахме и шампиони с нея. Разминахме се за малко само в дебютите си за представителния тим. Аз изиграх първия си мач за мъжете през 1975-а, а Георги няколко месеца по-късно“, добавя Костадин.
?Със Славков бе много лесно да се играе, тъй като футболът му бе ясен. Той имаше невероятна техника и с еднаква лекота вкарваше голове и създаваше положения за другите. Дори бих казал, че му беше по-лесно да бие фаулове, отколкото дузпи. Единственото, за което съжалявам е, че не играхме заедно по-дълго в Ботев“, каза още Костадинов.
Говорейки за Георги Славков, нападателят се връща и към паметната победа на Ботев срещу Барселона, в която участват и двамата. Тогава стадион ?Девети септември“ се оказва тесен да побере тези, които искат да гледат двубоя.
Костадинов си припомни, че е ималo много правостоящи, а Славков вкарва гола за Ботев в типичния му стил – от пряк свободен удар. На ?канарчетата“ обаче им трябва успех с 3:0, за да елиминират класния съперник след редовното време или с 4:1, за да докарат мача до продължения.
И ?жълто-черните“ дават всичко от себе си, но в крайна сметка малко не им достига, за да стигнат до чудото, а и съдията добутва испанците до крайния успех.
?При 1:0 реферът не отсъди дузпа за нарушение срещу мен, а по-късно след корнер Красимир Манолов вкара гол, който бе отменен заради фаул. Такъв обаче не съществуваше, тъй като за бя до него и видях, че Краси дори не е докоснал техен играч. Дори дълги години след това някои смятаха, че аз съм вкара гола. Славков и Петър Зехтински бяха във вихъра си в средата на терена и продължихме да атакуваме до края, но Барселона някак си оцеля“, разказа Костадин Костадинов.
