Всички, които обичат красотата и джентълменското поведение във футбола, днес си спомнят за железния защитник Трифон Иванов и почитат паметта му.
За съжаление той ни напусна твърде рано и едва на 50 години, след като в онзи злокобен 13 февруари 2016-а бе покосен от масивен инфаркт.
Легендите обаче никога не умират, а харизмата и класата на Туньо си остават и до днес модел за подражание на поколения деца, които хукват подир топката. А без съмнение той ще продължава да бъде техния ярък пример, че когато имаш качества, упорит си и не жалиш сили, може да сбъднеш всяка една своя мечта.
Едни от най-хубавите си години в кариерата Трифон посвети и на най-титулувания наш клуб ЦСКА, в който през 1988/1989 е част от най-успешния му сезон в историята. Тогава отборът стана шампион, спечели Купата на България, Купата на съветската армия и Суперкупата на страната и участва в полуфинал в европейския турнир за КНК.
По онова време на ?Армията“ Трифон има страхотни съотборници, частоот които заедно с него след 5 години ще подарят на целия ни народ едно незабравимо американско лято – Христо Стоичков, Емил Костадинов, Георги Георгиев-Гецата и Любослав Пенев. Последният е неудържим в квалификациите и подава за гола, класирал ни за Мондиал 94, но впоследствие пропуска финалите на Световното заради лечение.
До тях с червения екип блести и футболния вълшебник Пламен Гетов.
Пред Nostrabet техничният полузащитник Георги Георгиев-Гецата се върна към спомени с Трифон Иванов от онзи великолепен тим на ?червените“.
?С Трифон дойдохме заедно в ЦСКА през лятото на 1988-а, и освен колеги, станахме и близки приятели извън терена, тъй като аз живеех на шестия етаж, а той на петия“, започна Георгиев.
?Трифон преди всичко бе добър човек, добър по душа, уникален човек, верен приятел. Беше страхотен футболист и душата на отбора. Безкомпромисен, сигурен и стабилен в защита, безпощаден в единоборствата и страшилище за всеки централен нападател. За мен например беше удоволствие да го гледам с каква лекота неутрализира тараните и създава по-малко работа на другите около него и вратаря“, добави той.
?Същата есен, след като дойдохме в ЦСКА, мачкахме наред в елита и отборите не си тръгваха под 4 гола от ?Армията“. Със солиден играч като Трифон бях спокоен за нашата отбрана, а всичко, което се искаше от мен и другите полузащитници – Пламен Гетов, Коце Янчев и Ивайло Киров, бе да подаваме на фамозното ни трио в атака. Останалото го свършваха Ицо, Любо и Емо“, каза още Георгиев.
?В Европа също изиграхме паметни мачове за ЦСКА с Трифон в две поредни години. Първо стигнахме до четирите най-добри в КНК, но отпаднахме от Барселона на Йохан Кройф и с играчи като Субисарета, Гари Линекер, Гилермо Амор, Бакеро, Хулио Салинас и Еусебио Сакристан в състава. На следващата година попаднахме сред осемте най-силни в КЕШ. Спря ни обаче звездната селекция на френския Олимпик Марсилия на Бернар Тапи, който по-късно щеше да покори европейския връх. За тях играеха имена като Дидие Дешан, Мануел Аморос, Жан Тиган, Жан-Пиер Папен, Енцо Франческоли, Франк Созе, Крис Уодъл“, върна се назад във времето Георги Георгиев.
Във въпросния сезон 1988/1989 Трифон Иванов играе общо в 38 мача за ЦСКА и вкарва 3 гола. В елита записва 29 от 30 възможни срещи и реализира 3 гола, за Купите има 2 мача, а в Европа – 7 от 8 възможни.
Туньо има огромна заслуга ?червените“ да допуснат най-малко голове – 24 и само една загуба в 30 двубоя. Шампионът е с и най-резултатното нападение, вкарало 86 попадения.
Следващия сезон също започва прекрасно за славния защитник. На 1 октомври 1989 година Трифон влиза в историята при 5:0 срещу Левски, като поставя началото на разгрома в края на първото полувреме.
След центриране от корнер той бележи с глава, а през второто полувреме Стоичков довършва врага с четири попадения.
ЦСКА отново ликува с титлата, а приключва сезона и с Купата на съветската армия. Този трофей влиза в червената витрина след победен гол на Трифон Иванов в 77-ата минута, с който той оформя крайното 2:1 във финала срещу Ботев Пловдив.
Малко повече от седем години след това Туньо отново ще попадне в прегръдките на своите съотборници, но на тези от националния тим, с поредния си важен гол.
След пас на Стоичков Иванов е точен с глава в 55-ата минута за успеха с 1:0 над Русия в София и нашите се класират за Шампионата на планетата във Франция.
Това е и последното участие на Мондиали на ?лъвовете“, а оттогава изминават почти 26 години.
Дали и кога трикольорите отново ще играят на Световно, един Господ знае, но ако има нещо сигурно това е, че такъв футболист като Трифон Иванов едва ли някога пак ще се роди.
