ЦСКА постигна много важна победа за първенство в Бистрица, но не малък успех беше завоюван в близост до стадиона. Последните години станахме свидетели на порочна практика в българския футбол – пускаш скъпи билети срещу грандовете и пълниш хазната. Знаеш, че те неизменно водят със себе си огромна фенска маса, която би отделила и по 50 лева на калпак, за да подкрепи отблизо любовта на живота си.
Никой не би се разделил със „златния“ си сезон (б.а. когато посетиш всички мачове на отбора за един сезон), само защото самозабравили се босове са решили да направят тарикатлък и малко пари на гърба на ЦСКА или Левски.?
Този път обаче беше по-различно. Цветомир Найденов с лекота можеше да пусне мача да се изиграе на Националния стадион „Васил Левски“. Посещаемостта хич нямаше да е лоша, собственикът на букмейкърска компания щеше да генерира „свежи пари“ от билети…
Защо обаче държеше да се играе толкова много на малкото стадионче в Бистрица?
За местния тим това беше много повече от мач. Показа се по всякакъв начин в дните преди сблъсъка. Отпуснатите само 200 билети за гостуваща агитка бяха крайно недостатъчни. Освен това мистериозно те не бяха предоставени в Борисовата градина, а пуснати в продажба единствено в интернет. Уж изчерпани, а пък на трибуната за фенове на ЦСКА нямаше никого. Дали домакините сами са изкупили тези 200 талона, за да няма агитка на най-титулувания български клуб, оставяме сами да прецените.
Ясно е и на малките деца, че на ЦСКА ще се пречи по всякакъв начин в следващите 12 мача. Атаките са на и извън терена от съдии, ръководители, футболисти (б.а. лудогорци, септемврийци и локомотивци много се загрижиха за феърплея, а още следващата седмица го забравиха), че и от колеги журналисти.
Феновете на ЦСКА обаче намериха своя хълмн на свободата!
Бяха решени никой да не влиза на стадиона още в дните преди мача. Победата на своите любимци при гостуване на третия в класирането те изгледаха от близка могилка, а песните им кънтяха на терена и това се чу в реално време. Много исторически препратки могат да се правят към хълмове на свободата, върхове и друг вид възвишения. За Мел Гибсън не знам, но ултрасите показаха на всички, че са смели сърца и че са мъже на място.
Не се поддадоха на нито една провокация, каквито опасения имаше в дните преди възловия мач. След 48 часа отидоха и със собствени материали ремонтираха имота на любезния възрастен бистричанин, който получи и шал на ЦСКА, подарък за неговата внучка, която спортува.
Футболът винаги е бил и ще бъде за хората!
Независимо от цените на билетите или пък малкия брой пропуски. Подобни номера се въртят само на Балканите. Същия уикенд грандът Рапид Букурещ изживя същия този „Хълмн на свободата“ на свой мач – на стадиона имаше 200 души, а извън него хиляда с факли и шалчета в ръце. Няма да се задълбочаваме в румънското първенство, защото ситуацията при съседите ни е идентична с тази у нас на твърде много, неприятно много нива. Най-бедните страни в Европейския съюз обаче имат едни от най-темпераментните фенове.
Лирическият герой е казал – силно любят и мразят.
Препратки към Балкана и смелите мъже от нашата история можем да правим часове наред. Факт е, че съдбата си знае работата. А там горе на хълма в Бистрица миналата неделя се роди нещо ново. Нещо силно и истинско. Пламък, който няма да угасне. Феновете обещаха и другия път да подкрепят любимия си ЦСКА от същата позиция. Вероятно в опит да спре това местният клуб ще издигне някакъв вид стена, кой знае. Той ни показа, че на всичко е готов да спре „червената армия“.
Тя обаче е по-силна отвсякога. На номерцата отговаря със събрани боклуци в торби и ремонтни дейности. А след време на хълма ще са малките деца, които всеки път с плам в очите посещават „Армейските следобеди“ и се запознават с богатата история на ЦСКА. За тях вече няма спор кой е любимият отбор, независимо дали ще е шампион или не. Някои неща са по-ценни от всички тенекиени купи. След години те ще заемат своето място на хълма. От него не се усеща влиянието на Бояна, Разград, всички безсмислени декларации и директиви, съпътстващи родната футболна картинка.?
На хълма си свободен. Да обичаш.
