Преди дни Ботев Пловдив изгуби своята икона Георги Попов, който си отиде от този свят на 79 години. В негова памет www.liboer.top потърси друга голяма фигура, която е оставила ярък отпечатък в историята на клуба – Иван Глухчев, за да разкаже за по-младите поколения какъв човек е бил Тумби.
Глухчев е рамо до рамо до Попов в шампионския отбор на Ботев от 1967 година, а след кариерата си се превръща в един от най-успешните треньори на ?канарчетата“.
Под ръководството на Иван Глухчев през 80-те години на миналия век ?жълто-черните“ играят футбол за окото и стават веднъж втори, когато тънка комбина ги спира за златните медали, и четири пъти трети в елита.
В Европа пък Ботев взема престижна победа над Байерн у дома и малко не му достига да елиминира в европейския турнир европейския колос.
– Г-н Глухчев, преди всичко приемете моите съболезнования за кончината на Георги Попов.
– Благодаря Ви. Аз още съм в шок, както аз, така и всички ботевисти, защото това е огромна загуба за Ботев, пловдивския и българския футбол. За съжаление това е един естествен край на човешки живот.
– Кога за последно се видяхте с г-н Попов?
– Скоро беше. Поговорихме си малко, но да ви кажа, изобщо не ми хареса вида му. Беше отслабнал и пребледнял, и подозирам, че нещо е преживявал или го е мъчило отвътре. Оттогава имах мрачни помисли и сякаш се бях подготвил за най-лошото, но сега не искам да повярвам, че се е случило.
– Успяхте ли да го изпратите?
– Разбира се, че бях на погребението заедно с други поколения големи футболисти на Ботев. Петър Зехтински например също си поплака на гроба на Гошо.
– Като какъв ще запомните Георги Попов?
– Трудно ми е да говоря за него в такъв момент, тъй като освен съотборници, ние бяхме и приятели в живота. Но нека по-младите фенове на Ботев и на красивия футбол да знаят, че преди всичко Георги беше честен, справедлив и отговорен човек, а на терена – голям футболист и изключителен нападател, част от едно велико нападение на Ботев с Гунди и Чико, което вечно ще се помни. Бих казал, че такива като Георги рядко се раждат у нас в един век.
– Най-приятните Ви спомени с Попов?
– Много пъти сме се черпили и сме осъмвали, и той винаги беше душата на компанията. Обичаше също да пее и да ни весели. Георги беше златен човек и народен човек. Беше готов залъка си да раздели с всеки. Не се имаше за височайша личност и никога не се големееше, нито имаше мания за величие. Той разговаряше с всеки, който го спира на улицата и отговаряше на въпросите на всеки един. Можеше например да го видиш как си говори на една маса както с първите хора в Пловдив, така и с обикновен човек или фен. Просто, защото за него всички хора бяха равни.
– Искаха ли го столичните грандове?
– Искаха го, но нямаше как да стане, тъй като Георги обичаше Ботев и Пловдив, и затова изобщо не се стигна до разговори на най-високо партийно ниво, на което се решаваха подобни неща. Оставете обаче нашите водещи клубове. Ако не беше такава системата у нас, той щеше да играе в чужбина и да направи кариера, но партията тогава не пускаше никой да излезе. След втория мач с Атлетико в Мадрид през пролетта на 1963 година в европойския турнир, играчите на испанския тим, впечатлени от класата на Георги, сами са го поканили да премине при тях и са му отворили вратите към големия футбол. Режимът в България обаче не е допуснал това да се случи.
– Г-н Глухчев, знам, че Ви потърсих по друг повод, който е неприятен, но ще използвам възможността да Ви попитам дали ходите на мачове на Ботев и ако е така, какво изпитвате, когато стъпвате в неговия дом?
– Аз имам карта и ходя на всеки мач, и като фен се радвам и страдам за Ботев. Винаги обаче, когато стъпвам на обновения ?Христо Ботев“, усещам една неописуема тръпка. От една страна, защото на този стадион сме изиграли големи мачове и имаме славни победи, а от друга, защото най-после Ботев заслужено има такъв модерен стадион. Спомням си също, че когато играех, или когато бях помощник-треньор на Чико и старши треньор на Ботев, мачовете със силните у нас и дербито на Пловдив ги играехме на ?Девети Септември“, тъй като ?Христо Ботев“ се оказваше тесен, за да побери всички, които искат да гледат Ботев.
– Какво мислите за този Ботев, който гледате сега?
– Преди всичко ми е мъчно, че в основния състав две трети са чужденци, след като по наше време толкова бяха само кадрите на Ботев сред титулярите. Аз отчитам, че реалността е такава и я приемам, но като знам, че Ботев е постигнал най-големите си успехи с ботевисти в състава, ми се иска да виждам поне няколко такива наши рожби и в момента. Да не са половин отбор, но поне двама-трима да са, не само Наско Чернев. Все пак ние имаме перфектна база и разполагаме с перспективни деца и юноши, с които работят и хора, дали живота си за Ботев. Дано и треньорът на мъжете има за вбъдеще повечко търпение и доверие към нашите кадри.
Следете актуалните мачове на Ботев и другите родни тимове в сайта на Сезам онлайн, където често са активни специални оферти за мачовете от футболното ни първенство.
– Вие сте извеждал веднъж Ботев до финала за Купата на България. Мислите ли, че тази пролет отборът може да преодолее ЦСКА и да спори за трофея?
– Щом сме на полуфинал, значи най-нормалното нещо е да искаме да стигнем до последния решителен мач. За да се случи обаче, нашите трябва да изиграят мъдро и умно двете срещи с армейците, и най-вече в първата от тях в София да постигнат турнирен резултат, който ще запази реални шансовете им да елиминират съперника за реванша в Пловдив.
– Какво са за Вас феновете на Ботев и какво бихте пожелали на Ботев?
– За мен публиката на Ботев е най-добрата, най-вярната и най-отдадената в България, и го твърдя го като човек, който вижда какво правят поколения фенове за Ботев вече 60 години. Хората се променят, но подкрепата на нашите привърженици към нашите играчи е все така безрезервна и фантастична. На Ботев пък пожелавам да открие своя нов Чико, Тумби, Виден Апостолов, Георги Славков или Петър Зехтински, и да доставя наслада на своите фенове с победи и добри игри у нас и в Европа на ?Колежа“.
