Това е един от най-често задаваните въпроси през последното денонощие във всички коментаторски студиа през океана, които обсъждат НБА и баскетбол. 32-годишният лидер и лице на Портланд Трейл Блейзърс няма да доиграе оставащите шепа мачове до края на редовния сезон заради контузия. Отборът от щата Орегон има да изиграе още 7 срещи, а шансовете за плей-ин турнира са изцяло нереални към този момент. Пореден сезон на разочарования и празни приказки е към своя край, а кариерата на един от най-добрите гардове в цялата история е на път да бъде похабена от града и от него самия.
Лилард бе избран под номер 6 в Драфта през 2012-а от „пионерите“, а тестът на времето показа, че това е бил повече от правилен ход. Лилард се превърна в един от най-разпознаваемите баскетболисти, стана любимец на цял един град и щат и никога не излъга феновете. Никога не избяга от отговорност, никога не се оплака от претовареност и винаги даваше 101% от възможностите си. Да, „Дейм $“ бе и щедро възнагарден за лоялността си. През лятото на миналата година Лилард за пореден път се врече във вярност на Портланд, а в замяна получи над 121 милиона за удължаване на договора си с 2 години. Всеки цент в банковата сметка на Лилард е напълно заслужен, в това няма никакво съмнение. И тук дори не говорим за спонсорските договори с Адидас и другите компании, които използват името и лика му.
За 11 години с потника на Трейл Блейзърс, Лилард пропусна плейофите само два пъти – в първата си година, в която спечели наградата за „Новобранец на годината“ и през миналия сезон, в който гардът изигра едва 29 мача. Това ще е третият сезон, в който Порланд няма да са сред най-добрите 8 в Западната конференция от пристигането на Лилард. Дейм приключва сезона с 58 мача, след като и през тази кампания имаше здравословни проблеми. А и няма как да бъде, след като носиш целия град и отбор на гърба си. Ставите се износват, гърба започва да се обажда, няма как…
За 11 години Лилард така и не получи нужната подкрепа, за да се опита да свали Голдън Стейт от трона. Най-добрият му съотборник в лицето на Си Джей Маккалъм бе изпратен в посока Ню Орлиънс, а в замяна Блейзърс получиха Джош Харт, няколко пика и малко тежести. Нищо сериозно. Качествата на Лилард, които са безспорни, бавно и сигурно бяха пропиляни. Сезон след сезон, Деймиън счупи почти всички рекорди в историята на Портланд, но дори не помириса Финалите. Най-близо бе през 2019-а, но Голдън Стейт бе прекалено огромно препятствие за един човек. Най-добрите години на Лилард бяха пропилени и тук не става въпрос само за пари. Живеем във времена, в които договорите в НБА са брутални. Джон Колинс от Атланта Хоукс подписа договор за над 100 милиона за четири години, Бен Симънс получава от Бруклин Нетс над 110 милиона за три години (без да играе), Шарлът дават на Гордън Хейуърд над 60 милиона за две години. Схващате за какво ви говоря. Дейм можеше да оправи живота на пет поколения напред във всеки един отбор, но той реши да остане там, където явно му е комфортно и където никога няма/ше да види титла. А за човек с неговия талант и отдаденост на паркета, това е равносино на погубена кариера.
Алън Айвърсън, Чарлс Баркли, Патрик Юинг, Джон Стоктън, Реджи Милър, Дерик Роуз, Кармело Антъни, Крис Пол, Доминик Уилкинс, Стив Неш, Джеймс Хардън, Винс Картър, Трейси Макгрейди, Дикембе Мутомбо, Ръсел Уестбрук… Отново схващате за какво говоря.
Фактът, че Лилард остана верен толкова години на изгубена кауза не означава, че той няма да попадне в Залата на славата и името му да бъде синоним на играта с оранжевата топка. Но е тъжно. Не казвам, че Лилард трябваше да направи това, което Леброн Джеймс, Кевин Дюрант и Кауай Ленърд направиха и да се роди нов суперотбор. Но в същото време това, което Янис успя да стори в Милуоки, е плод на здрав труд от страна на съотборниците му (Брук Лопес, Крис Мидълтън, Джру Холидей – трима от най-недооценените играчи в цялата лига). А в Портланд подкрепление така и не пристигна.
Аз лично се надявам, че през следващия сезон ще видим Лилард в други цветове. Било то в Чикаго Булс, където имат остра нужда от ветеранско присъствие и солиден пойнтгард. Или пък в Далас Маверикс, които би трябвало да разкарат Кайри Ървинг и да освободят място и пари за Дейм. Защо не и Индиана, който имат Бъди Хийлд и Майлс Търнър. Играч от ранга на Деймиън ще направи от Пейсърс сериозен претендент на Изток, където има само три истински опасни отбора.
