Случващото в Локомотив Пловдив през зимната пауза до този момент е обезпокоително, тъй като в момента тимът на практика е останал без атака, след като и тримата му основни нападатели преминаха в чужди клубове.

От друга страна обаче все още има достатъчно време местата на напусналите да бъдат заети от нови попълнения, така че е твърде рано да се правят прогнози как ще изглежда атаката на Локо през втория дял в първенството и дали ще отговаря на очакванията на неговите фенове.

След като ?черно-белите“ продадоха Джовани Бариани и Алфа Конте , съответно в Китай и на азербайджанския Нефтчи Баку, а Георги Минчев премина без трансферна сума в АЕЛ Лимасол, като Локо ще вземе процент при негова препродажба, вариантите за техни заместници изглеждат два. Това ще бъдат някои от каращите проби играчи или други чужденци. Най-хубавото в случая обаче е, че Локо разполага със свежи пари от сделките за Джовани и Конте, и те ще го улеснят при пазаруването.

Трансферите на тримата бяха неизбежни

Трансферите на тримата атакуващи футболисти изглеждаха неизбежни по ред причини. Основната е, че моментът бе най-подходящ въпросните играчи да напуснат, а от друга страна Локо си подсигури финансов ресурс за зимна селекция. Казано по друг начин, без тези продажби отборът щеше да изпита големи трудности при привличането на попълнения, тъй като не е тайна, че има да разрешава огромни финансови проблеми.

Защо казвам, че Локо избра точния момент за раздяла с тримата? Защото ръководството явно е усетило, че въпросните изпълнители изглеждат вече изчерпани за отбора. Джовани например направи силен есенен старт, но след това забави крачка и вече нямаше такова силно влияние върху тима. Неслучайно в няколко мача той дори остана резерва. Минчев и Конте пък вкараха по 4 гола, което едва ли може да се определи като забележително постижение за основни нападатели.

При това положение в Локо прецениха да се разделят с тези играчи и да получат пари за тях (засега само за двама от тримата), а след това да потърсят други изпълнители, които да придадат на атаката нещо ново и различно, а защо не и по-голяма ефективност в завършващия удар.

Неприятното е само, че тези, които сменят тримата, вероятно ще се нуждаят от известен период на адаптация към новата обстановка и стила на игра на Локо, а времето до първия пролетен кръг не е толкова много.

Кои са другите алтернативи за атаката

След като тепърва ще стане ясно кои ще са новите нападатели на ?Лаута“, нека да видим какви алтернативи за атаката има Александър Томаш от наличните играчи. Безспорно най-доказан и можещ от тях е Димитър Илиев, който може да играе като фалшива деветка, въпреки че неговата сила си остава зад тарана – да нахлува от втора позиция и да разпределя играта.

Есента не бе от най-успешните за двукратният Футболист №1 на България, а и той вече не е първа младост, но докато е на терена, Митко винаги ще бъде обединителната фигура и вдъхновителят на ?черно-белите“. След една пълноценна зимна подготовка е напълно възможно Илиев да има по-голям принос към Локо напролет, а предвид това, че е сред играчите, които са способни да направят разликата в един мач само с едно докосване или отиграване, той не бива да бъде обявяван за приключил с големия футбол.

При така развилата се ситуация Бабакар Дион и Петър Андреев също могат да получават повече игрови минути. Първият – за да покаже дали може да е полезен на Локо, колкото Джовани в най-силния си период, и дали има лидерски качества, а Петър – за да продължи да израства и да се развива в правилната посока.

Има също възможност Евандро да бъде преместен на по-предни позиции, там където започна престоя си в Локо, след като опитния полузащитник Мартин Райнов се завърна на ?Лаута“. Като нападател бразилецът игра и когато беше под наем във варненския Спартак. Миналата есен обаче Евандро направи най-силния си полусезон за ?черно-белите“ като халф и бе еднакво полезен както при отнемането на топката от съперника, така и при изграждането на атаките на своите. Дори и на този пост обаче кариоката показа, че не е забравил как се вкарват голове и поразяваше вратите в точния момент. Страхотното му попадение във Велико Търново бе с цената на трите точки, а срещу зимния лидер Черно море се разписа два пъти в края на първото полувреме и Локо водеше в резултата до края. Тогава обаче се намеси реферът и след като изгони Сегура и Евандро и остави гостите с 9 души, домакините се възползваха от численото си преимущество в дългото добавено време и се добраха до изравнително попадение.