Едва ли има фен, който да се радва избирателно при гол на неговия любим отбор. Готвиш се за голямото дерби седмици наред, събрали сте се хиляди на мача, онези отсреща те обиждат 90 минути и накрая твоите повеждат с късен гол, а цялата трибуна за части от секундата се вдига във въздуха. И какво, ако голмайсторът е тъмнокож??
Футболът е велика игра. Играта на масите. Събира хора от различни социални прослойки, етнос, с различна религия. В България обаче расизъм има и в XXI век и ставаме свидетели на това всеки ден. Днес звездата на ЦСКА Дюкенс Назон беше наречен „черна маймуна“ и му бяха пращани „виртуални банани“. Миналата пролет плодове полетяха в Борисовата градина… случаите са много, та левскарите дори издигнаха хореография „Кажи ДА на расизма“.?
Няма как да се изброят всички прояви на расизъм по българските стадиони и около футбола изобщо, защото те са ежеседмични. А какъв пример се дава от ръководството на Българския футболен съюз? Директорът на националните отбори Георги Иванов-Гонзо обяви, че докато той топли шефското кресло „играчи с друг цвят на кожата няма да бъдат допускани в националния“.?
Крайно време е това мислене да бъде изкоренено.
Стига, все още има хора, които правят маймунски звуци, когато тъмнокож противников футболист овладее топката в атака или застане да изпълнява статично положение. Сякаш в цял свят се опитват да се справят с този бич на обществото, а само у нас си затваряме очите години наред. Но в България е хубаво, нали?
Стадионите са топ, не ви е срам да заведете приятел от чужбина на мач, продукцията е страхотна и имаме отбори в Шампионска лига всеки сезон. Националите пък играят на големи първенства…?
Докато проблеми като расизма не се поставят на дневен ред, футболът ни ще продължава да тънен в забвение. Няма как да отлепиш от дъното с чобанско мислене в стил „борческите години“ и усмивки по САЩ ’94. За бога, това беше преди три десетилетия. Дори страни като Косово, Армения и Северна Македония ни задминаха.?
Не може да определяш някого по цвета на кожата. Винаги ми е било смешно как противникови футболисти се нападат заради расата им, когато на терена до тях има техни сънародници в съответния любим отбор. Или пък друго – като вкарва е отличен нападател и голаджия, ще „шие наред“ големия градски съперник. Започне ли да пропуска обаче… жална му майка. Веднага се превръща в онзи с тъмния цвят на кожата.?
Време е всичко това да спре.?
