В Левски отбелязват днес пет години от смъртта на своята легенда Александър Костов, който почина на 81 години на 15 април 2019-а.

С екипа на ?сините“ знаменитото ляво крило печели три шампионски титли и шест национални купи, като в атака играе рамо до рамо с други огромни легенди на клуба, сред които е и най-голямата Георги Аспарухов-Гунди, както и с Георги Соколов, Христо Илиев-Патрата, Никола Котков и Павел Панов. Костов има също 4 мача за България на финалите на две световни първенства.

Той ще бъде запомнен както с неподражаемото си футболно майсторство, така и с тънкото си чувство за хумор, с които е печелил симпатии на съотборници, противници и привърженици.

Като треньор на Хасково пък през 1981/1982 в елита Костов пък дава път на Наско Сираков към големия футбол. Тогава хасковлии записват най-високото си класиране в групата на майсторите – осмо място, а Сираков, след като бележи първите си осем гола на такова ниво и приключва с казармата, се връща на ?Герена“ и започва да пише своята приказка.

Сашо Костов е бил също няколко години помощник-треньор на Левски, когато отборът се води от Димитър Дойчинов, Васил Спасов-Валяка и Иван Вуцов.

Един от тези, които са играли за Левски със Сашо Костов, е и Славчо Стоилов. Играчът, който взема номера на Гунди, когато загива.

Стоилов си спомня, че още от 5-6 годишен е започнал да ходи с баща си на мачове и точно тогава е изгрявала звездата на Сашо.

?По-късно аз от дете до юношите в Левски носех номер 11 и ме гласяха за заместник на бате Сашо, лека му пръст, но след като се обединихме със Спартак, дойде Васил Митков-Шопа и нещата малко се пообъркаха за мен. Благодарен съм обаче на Господ, че все пак играх с бате Сашо, дори и по-рядко, и че съм бил до него три години“, заяви за Nostrabet Стоилов.

?Хората идваха на трибуните заради бате Сашо, защото знаеха, че с него не само, че скука няма, а ще гледат и цирк. Защото той хем беше голям играч, но беше и зевзек, и успяваше да ги весели както с топка в краката, така и с шеги и закачки“, добави той.

Ето и някои спомени, които Славчо Стоилов разказа за Сашо Костов:

?На разбора пред двубоя със Спартак София, който щеше да е бенефис на Патрата, треньорът Рудолф Витлачил нареди стотинки на масата, за да покаже къде трябва да са местата на играчите и какво да правят на терена. Най-голямата стотинка – 50, я постави в центъра на защитата. Тогава обаче влезе чоек от ръководството и извика Витлачил, за да му каже нещо важно. Сашо Костов използва този момент, взе най-голямата стотинка и я сложи под стъклото. Когато Витлачил се върна, той довърши разбора и тръгна да си прибира една по една стотинките, а когато стигна до тази с 50, започна да драска върху стъклото, докато се усети, че тя е под него. Помня, че каза на бате Сашо: ?Сандо, да знаеш, това е само твоя работа“. Ако аз бях направил подобно нещо, сигурно дълго нямаше да видя терен, но бате Сашо нямаше как да бъде изкаран от състава“.

?В един мач пък с Ботев Враца, който спечелихме у дома с 4:0, в състава им беше един десен бек, който влизаше грубо и дебнеше бате Сашо да му тегли една балтия. В един момент топката отиде към Костов и онзи от Враца се засили към него. Бате Сашо обаче предположи, че ако спре топката и реши да си я поведе, може да остане само с един здрав крак, и затова я остави да мине през краката му и да излезе в тъч. Тогава играчът на Враца се хвърли върху бате Сашо и започна да го прегръща“.

?Финтът на Сашо пък му бе запазена марка. Той си пускаше топката по тъча, а десният защитник бягаше до него, за да не допусне да го изпревари. Тогава обаче бате Сашо рязко си прибираше кълбото с левачката и центрираше към наказателното поле. Там Гунди надскачаше всички и вкарваше с глава. Това нещо съм го гледал много пъти.“

?Преди дербитата с ЦСКА бате Сашо дразнеше съперниците в тунела. Все измисляше как да ги ?клъвне“, за да ги разконцентрира, като например преди историческото 7:2, когато им каза: ?Я, ама, вие сте бели като чаршафи. Вече сте изгубили, преди да излезете на терена.“