Българският национален, а и клубен футбол, отдавна не носят никакви позитиви на българина. Те, разбира се, нещата са дълбоко свързани и няма как да имаш едното, без да имаш другото. Ако искаш да се мериш с големите кучета и да помиришеш международни турнири или поне бараж за класиране на европейско или световно.

Изкуствената кома, в която са всички родни школи вече повече от три десетилетия, направи така, че родните топ отбори да са бъкани с адски недоказани чужденци, които са докарани тук с една единствена цел – печалба от евентуален трансфер. Погледнете ЦСКА и ще ви стане ясно. Родните футболисти, които успяват да стигнат малко по-далеч, бързо-бързо виждат, че от тях не става чеп за зеле. Навсякъде са по-здрави, по-натренирани, по-подготвени и по-психически устойчиви. Липсата на качество от подрастващите поколения е плод на добре замислена стратегия за унищожаването на българския спорт. Тук нещата са комплексни. Няма какво да говорим за политическите назначения на ръководства в отборите. Погледнете само какво се прави в часовете по физическо възпитание – техният брой, отношението на преподаватели и ученици един към друг и пъзела още повече ще се нареди.

Неадекватността в клубния футбол е огледало на държавата и народа в нея. Ха, добро утро. Няма как във водещите два клуба за последните 6-7 години да има по един-двама българи в стартовия състав и да искаме да съберем национален отбор. Клишето си е клише, но те наистина толкова си могат. Нито са научени, нито някой ги е подготвил.

Ръководството на БФС също няма какво да се коментира. Изписано е, казано е всичко де що има да се каже. Резултатите ги гледаме вече 20 години. Вчера, 10-и септември, се навършиха точно две десетилетия от последното ни класиране на голямо първенство – ЕВРО ’04 в Португалия. Българският футболен съюз и управляващите го отдавна ни имат за идиоти и за индивиди, които ядат доматите с колците. За тях сме на правилен път, момчетата винаги плачат в съблекалнята, винаги им трябва време и винаги те не са виновни. За малшанса и ксъмета да не говорим…

Нищо ново не ви казвам, нали? Ние това си го знаем! Тука е така, няма оправия. Лежим си в кочината и си се въртим наляво-надясно, за да видим къде мирише по-малко и къде сме дефикирали, за да не се оцапаме хептем. Вчера по форуми и интернет пространство пак започнаха да се пишат неща от типа „Кръстаич да си ходи“, „На дъното сме“, „Оставка“ и т.нат.

Все истини, които обаче по никакъв начин не помагат за генерално решаване на проблема. Ако най-добрите учени в света седнат на една маса и направят хибрид от сър Алекс Фъргюсън, Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Марчело Липи, Юрген Клоп и който още се сетите и ни го дадат за национален селекционер, пак няма да се случи нищо. Добрият треньор се нуждае от продукт. Тук такъв няма. Националите ни (с малки изключения) нямат футболна култура, нямат речник за пред медиите, нямат отговорност, нямат качества, нямат футболна мисъл. Това не е игра на карти. Тук няма как да чакаме аса и валета, защото те не присъстват в колодата. Ние сме с долното тесте карти – от двойките и шестиците. С тях нито белот можеш да играеш, нито покер.

Не съм съгласен че сме и на дъното. Отдавна сме го задминали. Бяхме на дъното преди 4-5-6 години. Вече вървим към Китай. Но не футболно, а в анимационен контекст. Не знам само как ще преминем през земното ядро, това Бъгс Бъни и другите опашати и космати герои от „Весели мелодии“ така и не ни научиха.

Оставката на Борислав Михайлов и сие също е нещо нереално към този момент. Тези хора са там по политичски причини. За оставката на Михайлов се говори поне от 10 години. Нужно ли е да си припомняме при какви обстоятелства и кой го накара той да се оттегли от поста през 2019-а? Тези хора ще са там, докато плюнките, които те мислят за дъжд, не се превърнат в сопи и тояги. Цивилизовано, нецивилизовано, това е тежката истина. Следващият път, когато някоя агитка реши да протестира, замислете се дали няма да е по-добре, ако протестът е многоцветен. Защото фашкиите ги ядем всички!