Тодор Неделев започва да възкръсва като митологичната огнена птица Феникс от пепелта, което е прекрасна новина за всички треньори, съиграчи и фенове. Заслугата за това е на Георги Дерменджиев, който връща усмивката и удоволствието от играта на един от последните наши артисти на зеления килим.

Потънал в забвение при предишния наставник Ивайло Петев и придобил статут на твърда резерва, по всичко изглеждаше, че техничарят се радва на последните дни от сериозния футбол, който практикува. Но за негова, а и за неутралните футболни хора радост шефовете на клуба предприеха треньорска рокада и Дерменджиев вдъхна нов живот на терена на Тошко.

Той не само върна Неделев в основния състав, но и му даде сили и възможност да повярва в себе си и да почувства, че отново е значим, а не пренебрегнат. Играчът само това и чакаше. Той сграбчи своя шанс, след като заигра редовно и загатва, че е готов да бъде предишния Неделев. Онзи Неделев, който е лидерът, обединителната фигура и изпълнителят, способен да реши всеки един мач само с едно докосване или отиграване.

Преди дни Тошко вкара и първия си гол, след като бе „помилван“ от новия наставник, но не това е най-важното. По-важното е, че той дава индикации да опровергае тези, които побързаха да го отпишат за големия футбол, сякаш забравили за житейската драма, през която премина и след която много повече спортисти щяха да вземат решение да спрат с кариерата си и да мислят за живота си, като не рискуват повече здравето си.

За щастие на футбола и на футболните естети Тошко избра да продължи, въпреки че едва ли някой ще разбере какво му е коствало. И сега е амбициран, мотивиран и надъхан повече от всякога да успява и да доказва, че му е рано да окачва обувките на пирона.