ЦСКА е на 4 победи от 32-ата си титла. Толкова близко и в същото време тооолкова далеч от целта. Тази вечер в голяма степен ще стане ясно дали мераците на „Армейците“ отговарят с реалността. Гостуване в Разград обикновено носи негативи на ЦСКА, но това е миналото. От тази гледна точка присвитите „червени“ сърца са абсолютно разбираеми. Защо тогава напрежението и нервите са навсякъде около всеки един цесекар?
Заради надеждата! Просто и кратко. Историята на този клуб задължава за нещо повече от обичайните извинения, които чуваме в последните години. Като започнем от шлифовалки, преминем през „не на всяка цена“ и „това са ни възможностите“. Защото въпреки всичките неуспехи, които започват да стават нещо като норма на „Армията“, феновете на този отбор вярват в успеха, колкото и илюзорен да изглежда той. Така са възпитани и това изискват.
За съжаление, през пролетта нагледно се видя че публиката на ЦСКА и играчите на ЦСКА нямат нищо общо! Отливът на Сектор „Г“ през есента, който бе породен от онзи незабравим финал за Купата през 2022 г., беше най-малкото, което отбора заслужаваше. Сега положението е сходно. Година по-късно ЦСКА е близо до крайното първо място, но това ще трябва да стане с игра, със себераздаване и с много борба и тичане. Ново изпълнение в стил Вечното дерби от април и загубата от Лудогорец на „Армията“ може (и трябва) да отприщи много насъбран „червен“ гняв, съпроводен с много въпроси за бъдещето на клуба. На проекти за стадиони сме се нагледали и наслушали. Вчера много добре видяхме какво става когато имаш стадион и нямаш отбор и визия за бъдещто..
Да се върнем на ЦСКА. Безобразното поведение във въпросните три мача може да бъде опростено само и единствено със здрава битка. Загуба от Лудогорец, който през този сезон е меко казано посредствен за собствените си стандарти, е очакван развой. Разградчани имат по-добрите и сработени играчи. В поражението няма нищо срамно. Много отбори излязоха със свалени гащи срещу „зелените“. Толкова си могат или такива са били нарежданията, всеки сам да си прецени. Загубата е приемлива, стига да си вземеш поуките от нея и да си дал всичко от себе си. Ако довечера играчите на Саша Илич и той самият решат отново да се снишат по-ниско от тревата, то значи тяхното място не е в ЦСКА! Милионите фенове на най-славния роден тим желаят да видят себераздване, изплезени езици, шпагати, кръв и борба за всеки сантиметър. Неща, с които всеки в отбора би трябвало да е наясно, но от последните важни мачове на тима, изобщо не изглеждаше така.
Футбол не се играе със страх! Така е и в живота. Страхът може да бъде огън, с който да се сгрееш, но ако не знаеш как да го опитомиш, ще се изгориш. Едва ли има фен на ЦСКА, който да не е наясно, че качеството в отбора е оскъдно и че нивото на футбола магически ще се подобри в следващите три седмици. Но нова демонстрация на малодушие и на малки топки няма да бъде простено. Никога! Времето за мъже настъпи. Ако играчи и треньори наистина оценяват подкрепата от трибуните, довечера ще се сбият за трите точки. Буквално. Ако ли не, багажа и дим да ви няма!
„Напред, напред, напред червените…“
