През последните седмици от ръководството на ЦСКА летят извинения след извинения. Кое от кое по-лъжливо и неискрено. Бавно, но сигурно, напрежението расте, но реални мерки за спиране на пропадането не се взимат. Средата на август месец сме, а ЦСКА вече смени един недоказан треньор с друг, отпадна от Европа, загуби катастрофално от Лудогорец и има едва 5 точки след първите си 4 мача….
Кой е виновен? Саша Илич и слабата му лятна подготовка? Срамно некадърните играчи, които носят тениската на ЦСКА? Отговорните за селекцията? Маестрото? Ръководството, което продължава да говори едни и същи опорки и да обещава промени, но такива така и не идват? Дочуват се и мнения, че феновете са виновни. А може би „синьото“ БФС, Делиормана и съдиите отново пречат на гиганта да се събуди?
ЦСКА не е ставал шампион от 2008 г. „Червените“ все още не могат да излязат от групите било то на Лига Европа или Лига на конференциите. Това не са нови явления. В момента ЦСКА не разполага с нищо футболно, за да има каквито и да е претенции. В началото на всеки сезон знайни и незнайни директори обясняват, че целите на ЦСКА винаги са шампионска титла, пробив в Европа и Купа на България. Но вече никой не вярва на това.
Най-голямата любов на половин България изгуби аурата си. Манталитетът на най-успешния клуб в родната футболна история бива подменен пред очите ни. Не бяха изпращания на шлифовалки, не бяха изказвания, че за ЦСКА „нещата не са на всяка цена“. Не бяха обвинения наляво-надясно. А истината е проста – рибата винаги се вмирисва откъм главата. Когато тя не е наред, цялото тяло страда. Всички ние е боляло, крак, ръка, кръст, бедро, прасец…Но когато ни боли главата, всичко спира. Когато мускулът между ушите има проблем, цялото тяло има проблем. Така е и с ЦСКА. Хората, кито вземат решенията в клуба продължават да се крият зад емблемата с червената звезда и да твърдят, че ги е срам от резултатите. Работило се непрекъснато за излзиане от ситуацията, феновете не заслужават подобно отношение и какво ли още не.
Собствениците на клуба един път не излязоха с лицето си и не поеха отговорност за безкрайните глупости, които вършат по високите етажи до КАТ и по късните часове на денонощието. Вместо това падат глави на футболисти, на треньори, на директори. Всички са криви, но не и тези с дебелите джобове.
В ЦСКА вече има нови норми. Отборът не е страшилище дори на родната сцена. През последните 6-7 години всяко гостуване се превръща в „много тежък мач срещу сериозен противник“. Равенствата се приемат с леко повдигане на рамената, а загубите най-често са плод на корумпирани съдии и на Борислав Михайлов. Манталитет, който чудесно пасваше на отбор като Литекс. Един проект, който бе третият най-успешен отбор у нас докато на сцената не се появи Лудогорец. Проект, който работеше на принципа на местния феодализъм, подчинения васал и безброй крепостни селяндури. И докато при феодализма най-голямото богатство е земята и нейните блага, които се раждат чрез труда на потните и одрипани селяни, то в големия град нещата стоят другояче. Там се пробива с много хладък и бистър ум и с по-широк мироглед. В метрополиса всеки те гледа, всеки те съди и всеки може да си даде мнението. Поне на хартия. Защо тогава в ЦСКА нещата продължават да се вършат по изключително некомпетентен начин? Хора на високи позиции в клуба дават интервюта, само ако въпросите са предварително изпратени и одобрени? ЦСКА не е дружество, не е фирма или нечия компания. ЦСКА не е 8 милиона за емблема, не е и обещания за стадион.?
За какъв стадион говорим, ако долу на терена ще гледаме модерна постановка на Агата Кристи? И то зле скалъпена. Юлий Цезар също не е бил висок на ръст, но е бил чудесен пълководец и лидер. И въпреки това накрая се е очудил от присъствието на Брут сред екзекуторите му…
