Липсата на морал в България е един от най-големите ни бичове. Всеки е зает да гледа себе си и да мисли само за собствената си глава. Превърнали сме се в тихи съучастници на безброй престъпления, фразата „тука е така“ ни е нещо като национален лозунг. Правдата някога може и да е съществувала по тези земи, но това със сигурност не е било скоро.

Вчера в Разград се изигра един позорен и гнусен футболен мач, който може да бъде описан само с една дума – пародия. Лудогорец победи като домакин Локомотив Пловдив с 1:0. Резултат, който едва ли предизвиква кой знае колко изненади у средностатистическия фен, но всеки който е имал нещастието да набюдава този „спектакъл“ знае, че това което е гледал по телевизора, по принцип се гледа след 12 през нощта…

Локомотив Пловдив, който е един от най-тежките възможни съперници за всички водещи отбори у нас, вчера реши да не си дава много зор и просто да изчака Вълчо… Още преди мача стана странно, когато Александър Томаш не включи четирима основни играчи в групата, като обяснението беше, че трима от тях са контузени. На „Хювефарма“ играчите на гостите изглеждаха болни и всичките до един с мускулни трески. Не им се тичаше, не им се даваха точни пасове, не им се пресираше, топката се губеше без никакъв зор, в защита действията бяха по-скоро наблюдателни и съпровождащи, а за капак старши треньорът реши да прави смени в последните минути, всякаш води в резултата и всичко е наред.

А то отдавна не е наред. И не мисля, че скоро ще има някаки наченки да се пооправи тежко болният ни футбол и тежко болните хора, които го управляват. След мача Томаш разправяше, че не му се говори, че бил много афектиран и че някой „го поставил в кофти ситуация“. Брей, брей, брей! Да не би някой футболен човек да иска да си отвори устата за нещо, ама май и в този случай „не му е дошло времето“. Споко, Саше, в България времето никога не идва. Все още чакаме интервюта с 10-15 години закъснение. Та и ти така. Някой ден може и да се престрашиш. Силно се съмнявам, ама каквото такова.

Междувременно националната кауза ще продължава да има по три-четири истински мача на сезон и ще продължаваме да се почесваме там, където не ни сърби, когато националните тениски трябва да се обличат. Важното е да се правят селекции, да се раздават награди и да се плащат заплати и глоби. Нищо ново под слънцето, нищо живо под слънцето…