Всички в Левски трябва да си направят изводи и да си извлекат поуки от начина, по който играха, след като поведоха в резултата срещу ЦСКА 1948 в Бистрица. „Сините“ не бива да допускат подобно игрово поведение в следващите четири мача, ако искат да се класират за баража за европейските клубни турнири и да се появят по терените на Стария континент през лятото.

Похвална беше реакцията на подопечните на Елин Топузаков, след като рано изостанаха в резултата. На тежкия и наводнен терен те показаха привлекателното си лице и за броени минути стигнаха до пълен обрат с бързи голове. Защо обаче не продължиха така? Все пак до края оставаха повече от 65 минути, а един гол преднина е най-крехкия аванс в тази игра.

Противникът вече бе разколебан и оставаше да бъде довършен. Големите отбори точно така правят. Когато поведат в резултата, те гледат по най-бързия начин да затворят мача с нови попадения, тъй като в съвременния футбол и при тези изравнени сили няма гаранция, че един отбор ще доминира през цялото време и непрекъснато ще създава положения за гол.

Левски бе задължен да остане смел и агресивен, да е по-настоятелен и напорист в атака, и да търси настървено трети, че и четвърти гол. Вместо това се случи точно обратното – „сините“ предпочетоха да играят на сигурно, станаха предпазливи и едва ли не чакаха домакините да сбъркат, вместо да не спират да ги притискат.

Това грешно игрово поведение не позволи на Левски да спечели и тимът не трябва да го повтаря, ако иска да постигне единствената си цел през пролетния полусезон.