Стилиян Петров е щастлив, че е успял да сбъдне мечтата на своя баща Альоша. „Аз съм виждал баща ми да плаче два пъти. Това беше, когато за първи път ме извикаха в националния отбор, и, разбира се, когато се разболях. Може би, в очите на баща си виждах, че той никога нямаше шанс и не беше получил шанс да играе в националния отбор, и за мен това беше една мечта, която той имаше и той така я изживя в моите очи, с моите мачове и моите представи“, каза Стлиян.

„Баща ми има голяма усмивка, ентусиазиран е, има енергия и това го предаваше и на мен също, защото той виждаше, че и аз играех с една голяма усмивка, с едно желание да играя за българския национален отбор, дори и в трудните моменти. Защото всички знаят, че в една кариера на един спортист винаги има трудни моменти“, каза още Стилиян по btv.

„Още от малък няма да забравя, че имахме едно много силно футболно поколение. Тогава 94-та имахме големи играчи, като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Трифон Иванов, Петър Хубчев и много други, както Гунди, Котков, Динко Дерменджиев. Това бяха футболисти, които постигаха успехи не само на терена, но извън терена бяха пример, бяха идоли. И аз исках също един ден да прославям България, всички тези лишения, допълнителни тренировки, чупения, които съм имал като като малък, но аз исках да прославям България и да играя за националния отбор“, добави Стилиян Петров.