Бившият наставник на Левски и Лудогорец, Стойчо Стоев, даде ексклузивно интервю за сайта www.liboer.top. Той сподели впечатленията си след изминалите мачове на българските тимове в европейските клубни турнири.
Според Стоев най-големият проблем на нашите отбори е липсата на опит в сблъсъци от подобен ранг, което в пълна степен важи за Ботев Пловдив, ЦСКА 1948 и Черно море. Все пак, специалистът подчерта, че достигането на три състава до тази фаза на квалификациите е добър атестат.
Здравейте, господин Стоев! Премина една смесена седмица за родните футболни тимове. Какъв е коментарът Ви за изминалите мачове на евроучастниците ни?
– Изхождайки от факта, че 3 продължават напред от 4, това означава, че има някаква позитивна тенденция за българските тимове на европейската сцена. Тепърва ще се види в следващите битки какво е истинското ниво на отборите. Три от четири обаче е доста добро постижение.
Беше ли логично след 3 доста силни мача на Ботев Пловдив разликата в класите да си проличи?
– След добрите игри на Ботев и особено след срещата в Гърция, еуфорията се покачи и се създаде нереалистично очакване в хората, че този съперник може да бъде отстранен. Трябва обаче да имаме предвид разликата в нивото. Единият играе постоянно в тези европейски турнири и стига далеч. Има сериозен бюджет и добри играчи, също. Може би имаше подценяване от тяхна страна в първия мач и оттам дойдоха някои нереалистични очаквания за реванша. Въпреки всичко, Ботев се представя добре и продължава в евротурнирите.
Следват два мача с босненския Жрински Мостар. Очаквате ли ?канарчетата“ да успеят да се съберат?
– Предполагам, че ще станат равностойни дуели. Това не е много по-сериозен противник от Марибор, може би нивото е сходно. Отново предстоят два сериозни мача срещу преодолим, но все пак коварен съперник.
Черно море приключи с европейското си участие бързо. Коментарът Ви за двете срещи с Апоел Беер Шева?
– И двата сблъсъка бяха доста равностойни. Може би за пръв път видяхме случай, в който и двата тима не играха на собствен терен домакинствата си. Наистина Черно море бяха равностоен противник и могат само да съжаляват, че не продължиха напред. Да не забравяме, че това е третият най-силен състав в Израел, така че не говорим за никак случаен клуб.
Какво не достигна на момчетата на Илиан Илиев?
– Бих казал, че не достигна европейски опит. Беер Шева всяка година участват в тези турнири, докато при Черно море това се случва само веднъж на 4-5 години. Нямат тази увереност, което е нормално – има сериозна разлика между местните мачове и тези в чужбина. Късметът също леко им обърна гръб, но това е част от футболното ежедневие. Като цяло при всички наши тимове, изключвайки Лудогорец, се видя, че именно оттам идват липсите. Малко спокойствие и опит в ключовите моменти, за да се играе по-уверено. Панатинайкос и Беер Шева бяха с по една крачка напред, в това отношение.
ЦСКА 1948 успя да продължи напред след драма в Подгорица. Обнадеждаваща ли е психическата издръжливост, показана от ?червените“ срещу Будучност?
– На първо място, противникът беше доста преодолим, няма какво да се лъжем. Хубавото е, че това е първият преодолян противник от ЦСКА 1948 на европейската сцена. Занапред ще видим. Следващият противник е много по-сериозен от Будучност.
Следват тежки мачове с кипърския Пафос. Има ли там отборът някакви шансове за продължаване напред?
– Всеки тим трябва да излиза с нагласата, че ще продължи напред, иначе няма смисъл да се участва. Пафос е отбор пълен с чужденци, с чужд треньор и чуждо ръководство. Има и не малко състезатели, които са играли и по-сериозни мачове. В два сблъсъка обаче всичко е възможно, така че ЦСКА 1948 трябва да излезе със самочувствие на терена.
Усеща ли се липсата на Левски и ЦСКА през този сезон, дори и само заради името и реномето си в тези квалификационни мачове?
– Не бих казал. Тази липса се усеща само за феновете на двата клуба, тъй като са свикнали с европейски мачове. Останалите тимове са си концентрирани върху себе си. Пак казвам, гледайки, че 3 тима продължават напред, то трябва да има лек позитивизъм, че родните състави все още са на европейската сцена.
Какво смятате за дуелите на Лудогорец с Динамо Минск?
– Там се очакваше, че Лудогорец ще продължи, въпреки че излиза на преден план тенденцията сякаш да гледаме два различни отбора при домакинства и визити. Срещу Карабах това ще е проблем, имайки предвид сериозната разлика в класите спрямо предишните съперници. Ако се допускат такива грешки там, може да се стигне до проблеми. Дано в защитен план се получи стабилизация, защото в атака класата е налична.
Изглежда, че гледаме два напълно различни отбора, в зависимост от това дали става дума за домакинство, или гостуване. Наставникът Георги Дерменджиев изтъкна, че проблемът е от години. На какво се дължи той, според Вас?
– Трудно ми е да кажа с категоричност на какво се дължи. В тези два мача с Батуми и Динамо Минск преднината беше добра и може би тактиката беше по-изчаквателна, за да се разчита на контраатаки. В голяма част от мачовете в Разград те успяват да доминират малко или повече. Това е преценка на треньора и начин на водене на мачове. В последните години наистина им е по-трудно да играят навън и постепенно се загуби тенденцията да се играе равностойно далеч от дома. Имаше смяна на футболисти, което също влияе.
Има ли психическо наслагване след серия лоши резултати и може ли това да се преодолее дори само с един добър резултат?
– Донякъде да. Един добър резултат навън срещу сериозен противник дава увереност и самочувствие далеч от собствения стадион. По принцип обаче е нужна поредица от такива дуели, за да си по-спокоен.
Какво очаквате от двата мача с Карабах и има ли надежди за ШЛ?
– Ами първо трябва да минат тези два много тежки мача. Вече са в подножието на ШЛ, но срещу азербайджанския клуб няма да е никак лесно. Противникът е на много сериозно ниво.
?Орлите“ вече си осигуриха влизане най-малко в групите на Лигата на конференциите. Може ли някой от другите ни два участника да сторят същото?
– Дано, пожелаваме си най-доброто и за Ботев и ЦСКА 1948. Това ще е успех за самите клубове, а и за българския футбол, тъй като показва в чужбина, че сме конкурентноспособни и трудни за преодоляване. На хартия, това би трябвало да говори и за добро развитие на българския футбол като цяло.
