Колкото и да е контрола, колкото и да е само един от многото неофициални мачове по време на зимната подготовка, съдържателният футбол, демонстриран от Левски срещу Динамо Киев, загатна за големия отборен потенциал на ?сините“.
Подопечните на Николай Костов вкараха гол и не допуснаха такъв срещу престижен съперник, създадоха и още голови ситуации. Те впечатлиха още както с бързия преход в двете фази, така и при изграждането на постепенните атаки и с усета за комбинативност, с доброто взаимодействие по фланговете и тактическата зрялост.
А това, че голът бе реализиран от играч, от който най-малко се очакваше да го направи, и от зона, в която едва ли щеше да се появи повече по време на срещата, предвид това, че играе като десен бек, показа, че опасностите за вратата на противника може да идват от различни места.
Ако трябва да обобщим, срещу украинския град Левски зададе стандартите, към които ще се стреми напролет и ако е в състояние да играе по подобен начин и да поддържа постоянно добро игрово ниво в двубоите, без съмнение има реални шансове да постигне целта си през втория дял.
В този контекст на мисли ?сините“ имат в състава си трима играчи, които могат да им помогнат да вдигнат отборното си ниво в следващите месеци и да практикуват печеливш футбол. Стига да разгърнат до голяма степен своите спортно-технически качества, тъй като през есента двама от тях само дадоха заявка, че могат да се превърнат в лидери, а третият откровено още е длъжник на тима.
Визирам Джавад Ел Джемили, Рикардиньо и Асен Чандъров.
Мароканецът с испански паспорт тръгна силно през есента и във втория и третия кръг изглеждаше, че Левски е намерил играч от типа на тези, които носят отборите на гърба си. Полузащитникът едва ли не сам повали Ботев в Пловдив с два изумителни гола накрая, плод на изключителна индивидуална класа.
След това блесна и при разгрома над Локомотив София, за който също се разписа два пъти. По-късно през сезона Джемили донесе и трите точки над Черно море с майсторски удар, като по този начин Левски нанесе единствената загуба на варненци в елита през есента.
И точно, когато изглеждаше, че Джавад започва да прави разликата на терена и да води Левски нагоре, дойде контузията в бедрото на последната тренировка преди визитата в Стара Загора.
Такива травми трудно минават и трябва доста време, за да отшумят, но в Левски сякаш не се съобразиха с това и форсираха завръщането на Ел Джемили в игра. Причината е, че е важен играч, а на тима предстояха срещи, които щяха да предопределят есенното му класиране и с какъв точков актив ще продължи битката за Европа и челните места напролет.
За съжаление обаче, след като се върна в състава, Джавад вече не бе същия играч, който виждахме преди и нивото му падна.
Но, докато беше във форма, той показа, че може да сменя посоката с топката и притежава рязък удар, бързи крачета и скоростна техника. Когато пък кълбото минаваше през него, той добре го отиграваше и подаваше. Всичко това предполага, че ако е здрав и се е подготвил пълноценно през зимата, можем да видим най-доброто от Ел Джемили напролет.
Що се отнася до Рикардиньо, той отбеляза седем гола през първия полусезон, два от които за Купата, което едва ли е добър атестат за водач на атаката, който е играл редовно.
Защото работата на всеки централен нападател е да вкарва редовно голове, а не да чака няколко мача, за да вкара. Разбира се, тук определящо е как се справя целия отбор и какви положения създава за тарана си, но във футбола има една приказка, че ако един централен нападател излезе 3 пъти на голова позиция, трябва да реализира 4 гола. Те и затова такива играчи струват скъпо.
Хубавото при Рикардиньо е, че е подвижен и технически не е зле, но все пак от него се очаква да бележи повече попадения. За да го прави занапред, е необходимо още повече да търси празните пространства, за да излиза на чисти позиции и да се позиционира по-добре при статични положения. Така да застава, че топката дори да го удари в гръб, глава или рамо, да я насочи към вратата.
За разлика от първите двама Асен Чандъров е с най-скромен принос към Левски, в който бе привлечен преди една година. Иначе този футболист е борбен, добре отскача с глава и е в състояние да си осигури преимущество при високите топки в единоборствата и при статични положения.
Асен е мощен физически, работоспособен и се включва добре в атака. Някои го посочиха като наследник на Андриан Краев като опорен халф, но силата на Чандъров е да играе по-напред в средната линия.
Асен дори и да не започва често в основния състав, може да се превърне в солидна опция в хода на срещите и когато е на терена, да запазва баланса в състава и да помага на Левски да бъде по-разнообразен и непредсказуем в атакуващ план.
