ЦСКА изпрати един от най-безуспешните си и срамни сезони. ?Червените“ няма да играят в Европа по спортни причини за първи път от близо 30 години. Резултат от редицата грешни решения, които се взимаха в клуба в близките няколко сезона. Традиционно, на ?Българска армия“ всяка година си тръгват и пристигат изключително много футболисти.
В ерата ?Гриша Ганчев“ текучеството беше една от най-отличителните черти, въпреки че хората около бизнесмена неведнъж се заканваха, че мащабни селекции няма да се правят. В първите години на гришаганчевото управление бе даван и примерът със селекциите на Стойчо Младенов от по 14-16 човека.
Уви, Ганчев, Стойчо Стоилов и цялата ловешка кохорта правеха точно същото, но в идея по-малък мащаб. А парадоксът на съдбата е, че заради техните грешки?и новото ръководство на ЦСКА в лицето на Фонд Спорт ще започне с голям брой входящи и изходящи трансфери.
Но да се върнем на едни по-особени ?гришаганчеви“ трансфери и раздели от близкото минало. Няма селекция без грешки – това каза и Филип Филипов на 7 май на обширна пресконференция –? и е прав. В стари статии сме подчертавали провалите на Ганчев на трансферния фронт – ПЪРВИ и ВТОРИ том. Самият Филипов бе част от старото ръководство, сега ще прави и лятната селекция на 31-кратния шампион – като част от новата управа.?
Трябва да е ясно, че когато вземеш 10-12 нови, е нормално определен процент от тези играчи да се окажат провали. Винаги ще има и няколко истински перли, естествено, те носят и печалбите от продажби. Доколко това е добра политика за 31-кратен шампион е спорна и обширна тема. Съществува и една група „нешлифовани диаманти“ – футболисти, чието развитие не се получава само и единствено в ЦСКА. Къде са причините – могат да кажат само хората на ръководни постове.
Факт е, че през ?армейците“ в годините минаха не един или двама играчи с много добри качества, които бяха ползвани потресаващо от цялото спортно-техническо ръководство. Техните резултати след това също го доказват…
Брадли Мазику
Левият краен бранител изкара три години в ЦСКА и със сигурност показа качествата си. По някаква причина през лятото на 2022-ра година на конгоанския национал не му бе предложен нов договор и той напусна.
Няколко седмици по-късно Мазику се озова на само 250 километра от София – в Арис Солун. Там левият бек игра почти година под ръководството на друг бивш ?червен“ кадър – Алън Пардю. Арис завърши пети в Гърция, но Мазику бе харесан от 17-кратния шампион на Швейцария – Сервет.?
Трансферът в Женева се оказа правилният ход за Мазику. 28-годишният сега левичар изпрати силен сезон, като със Сервет взе Купата на Швейцария и игра четвъртфинал в Лигата на конференциите. Във вътрешното първенство Сервет завърши на трета позиция и сега му предстои ново участие в третия по сила евротурнир. Мазику завърши сезона с впечатляващите 49 изиграни мача за ?езерняците“.
Данте Стипица
За разилка от далеч по-познатия Мазику, навярно малцина си спомнят кой точно е Данте Стипица. Хърватският вратар бе едно от първите попълнения на Нестор Ел Маестро през 2018-а година. Стипица дойде от един от грандовете в родината си Хайдук Сплит. През целия сезон 2018/19 стражът бе резерва на Витаутас Черняускас и напусна скоропостижно в посока Полша. Не получи шанс…
В Погон Шчечин обаче Стипица намери себе си. За три години в Екстракласата Стипица на два пъти бе избиран за най-добър вратар в първенството. Освен това, Стипица и Погон записаха някои от най-добрите класирания на тима в последните години – две трети места и съответно евроучастие. През сезон 2020/21 скромният Погон едва не вдигна първата си титла на Полша със Стипица на вратата!?
След провалената битка за титлата преди три години, Стипица напусна Погон и премина в Рух Хожув. С този някогашен колос, а в момента доста скромен отбор Стипица също игра в квалификациите за Лига на конференциите. Там 14-кратният първенец на Полша отпадна от далеч по-заможния белгийски Гент.
Рафаел Перес
Стипица го помнят малцина, но сигурно още по-малко хора се сещат за Рафаел Перес. Колумбиецът късаше нервите на всички фенове на ЦСКА през сезон 2016/17 и бе отпратен, а тогава този ход изглеждаше облекчение?и за двете страни. Централният защитник се прибра в родината си и определено кариерата му прогресира.
Перес скоро облече екипа на Хуниор ФК след ЦСКА и с отбора от Баранкиля написа златни страници. Колумбийският тим, воден от Рафа в защита, взе две титли, една купа и една суперкупа в рамките на три години между 2017-а и 2020-а. Немислимо постижение за тима преди десетилетие.
Силното представяне на Хуниор отреди на Перес трансфер в Аржентина. Там Рафаел се задържа около 4 години, сменяйки Талерес и Сан Лоренцо, преди да се завърне в Хуниор през януари тази година. Сега, на 34 години, Перес все още има шанс за няколко добри сезона с тима от Баранкиля. В момента ?червено-белите“ са седми в класирането на Колумбия и на 9 точки от върха, но кой знае…Перес вече е доказал, че може да стяга ариергарда на Хуниор и да го води към върховете.
Мауридес
Продължаваме с още един латиноамериканец, чието име е небезизвестно. Всеки фен на ЦСКА помни взривните първи месеци на Мауридес с червената фланелка. Особено запомнящ се е голът на бразилеца срещу Копенхаген в София.
Мощният таран изкара само половин година в България и бе продаден за крупна сума в Китай. Периодът му на родна територия може да се охарактеризира с две части – могъщ старт и последвала голова суша. За всички страни остана задоволство от продажбата на нападателя.
Мауридес се скита няколко години в далечна Азия, сменяйки китайския Чангчунг Ятай с корейския Анианг. През 2021-ва левичарят се завърна в Европа с екипа на Радомиак от Полша, след който акостира в Занкт Паули. Въпреки че заради контузия изигра само 9 мача за тима, Мауридес в момента се радва на златото от Втора Бундеслига. Ако остане в Занкт Паули, бразилецът ще може да мери сили с най-добрите тимове в Германия като Байерн Мюнхен, Байер Леверкузен и Борусия Дортмунд.
Карол Метс
Едно от най-незапомнените имена в списъка е това на сегашния съотборник на Мауридес в Занкт Паули – Карол Метс. Естонецът бе резерва на Томас Лам през есента на 2021-ва година и появите му за ЦСКА бяха доста редки. В началото на януари 2022-ра Метс бе продаден на швейцарския Цюрих за символична сума и с неясен мотив. Тогава „армейците“ бяха на само две точки от лидера Лудогорец.
Пет месеца след трансфера си в Швейцария Метс вдигна титлата на страната. Почти през целия шампионски полусезон левичарят не излезе от титулярния състав на отбора. През май 2022-ра Цюрих взе 13-ата си титла на Швейцария, докато ЦСКА страдаше заради поредното второ място и загубения финал за Купата от Левски.
Трофеите за Метс не спряха с титлата на Швейцария. След като през сезон 2022/23 бе изместен от състава на Цюрих, Метс премина в германския втородивизионен Занкт Паули. Както вече стана ясно, с кафеникавия екип защитникът си спечели промоция в Бундеслигата. Заслугите на снажния бранител бяха оценени и в родината му – през януари Метс получи наградата си за Футболист №1 на Естония за 2023-а година. Сега за Метс предстои завръщане в Цюрих след наема в Германия.
Стефано Белтраме
В началото на 2020-а година ЦСКА привлече атакуващия халф Стефано Белтраме. Италианецът дойде със солидна визитка като юноша на Ювентус и много сериозен брой голове за атакуващ халф. И в първите си месеци Белтраме успя да защити реномето си с няколко звездни представяния.
Тогава обаче дойде пандемията от COVID-19, а през лятото на ?Армията“ бе привлечен Юнус Санкаре. Скандалният французин се ползваше със специално отношение от предишната власт в ЦСКА и взимаше голяма част от игровото време на Белтраме и Тиаго Родригес. Италианецът често влизаше от пейката и оставяше добри впечатления, но през декември реши да се раздели с ?червените“, провокиран от отношението към скандалджията Санкаре.?
Оттогава кариерата на Белтраме не се въздига особено, но търпи нелошо развитие. В продължение на 2.5 години полузащитникът игра за португалския Маритимо. Преди броени дни пък стана шампион на едно от най-оспорваните азиатски първенства – индонезийското. Персиб Бандунг изостана на много точки в редовната фаза, но поведен от Белтраме показа съвсем различно лице в плейофите и се окичи със златото. Празненствата на ?сините“ по случай титлата бяха пред стотици хиляди души.
Борис Секулич
Подобно на Данте Стипица, словашкият защитник дойде в ЦСКА през лятото на 2018-а година. Борис Секулич пристигна като национал на втората си родина (роден е в Белград).
Универсалният бранител не изкара особено много време при ?червените“ – около половин година. В едно свое интервю Секулич обясни, че е бил набеден за двете единствени загуби на ЦСКА в периода си – по 0:1 от Лудогорец и Левски. От кого е бил набеден – не става ясно.
През зимата на 2019-а пътищата на Секулич и ?армейците“ се разделят, а роденият през 1991-ва година играч споделя, че ще запази добри спомени от феновете. Той преминава в полския Гурник Забже, където прави фурор и е избран бързо за най-добър защитник в Екстракласата.
През следващата 2020-а преминава в американския Чикаго Файър и там също оставя добра следа. Преди година Секулич се завърна там, където каза, че най-много се е наслаждавал на футбола – в Забже, в Гурник. През тази кампания малко не стигна на отбора да се докопа до евротурнирите. Секулич беше постоянна величина с около 30 мача.
Давид Шимао
Завършваме този двояк списък на ?необработени диаманти“ с едно име, нарицателно за победа над Левски. Давид Шимао вкара два гола във вратата на ?сините“ за победата с 3:0 в края на май 2017-а година. Това е и единственият по-запомнящ се миг на брадатия португалец с екипа на ЦСКА.
Левичарят напусна през същото лято, за да започне да печели добър трансфер след добър трансфер. Шимао облече екипа на Боавища в родината си, впоследствие бе купуван от Роял Антверп и АЕК Атина. Когато Шимао загуби титулярното си място в гръцкия гранд, бе отдаден под наем на Апоел Беер Шева. С израелския тим от пустинята техничарят моментално спечели Купата на страната.
Със завръщането си в Атина Шимао изпусна една титла на Гърция, след което отново смени обстановката, преминавайки в Морейрензе. Договорът на Шимао с АЕК Атина изтече през 2021-ва година, а оттогава полузащитникът защитава цветовете на португалския Ароука в местния елит.
